[Куплет 1] Изкачвах стръмна пътека, бездна бездънна беснееше долу Без дъх нощем зъзнех, щом съмне, забързвах нагоре С въже, изтъкано от изкупление ново достигнах върха: на него здание огромно С последни сили отворих тежката порта вбесен висях - моята сянка стои на трона В яда си замахнах с меча, но тя имаше броня Стори ми се далече - аз тръгнах да я гоня По коридора тичах, дращех и хапех стените Лава бях и се стичах, вкаменявах сълзите Една след друга обикалях из стаите скрити след мен пусках трохите на писъците тихи Накрая стигнах до стаята огледална а там в отражението бе моята сянка Удар с меча ми я направи на части стотици летящи стъклата превърнаха се в хищни птици Заслепен от перата им паднах на колене Можех всичко да върна, ако бях казал: "Не!" [Припев] Егото заблуждава гняв очи замъглява на колене поставя ако не кажеш... Суета управлява а тя е само сянка кара те да забравяш кой си всъщност... [Куплет 2] Слизах по склона на стръмна пътека, бездна с усмивка отдолу гледаше утехата в очите ми след този поход Нощем палех си огън, денем слънце в поглед носех Един ден спрях и отворих до себе си писмото Пишех за тъмни стаи, гневът заблуда дал ми силен вик, той бил гладен, мислите ми - лешояди И разума ми къс по къс напълно изкълвали Накарал съм ги да бягат с бойните барабани На себе си пишех: "Не ги връщай обратно защото ще пострадаме и аз, и ти безвъзвратно! Сега четеш това и забравил си явно как от гняв ослепя, забравил си кое е най-важно!" Отлитат тихо хищни птици във твойто небе когато спреш за малко и кажеш просто: "Не!"