[Куплет 1] Зад думите остават изгубени моите писъци душевни Чувства, сподавени мисли, оставени в тъмното и после взети Истории, спомени, дълбоко заровени в подсъзнателни корени Някои огнени, други изгонени, но още от болката водени "Помниш ли" - казва ми душата и разказва Какво очите виждат щом слънцето залязва Дали само наказва за грешките вече отдавна отминали А надеждата дали се отказва пред чувствата изстинали Но май завинаги... [Припев] А музиката дава ми пак силата да дишам А музиката дава ми пак силата да дишам А музиката дава ми пак силата да дишам И да не спирам аз след мечтите да тичам [Куплет 2] В морета от сълзи вилнеят тези мои бури душевни И на фона изчезват истинските моменти толкова ценни и вълшебни Дребни проблеми, най-вече от общия неуспех уголемени Повечето около мен са променени, озлобени, а не с чистотата дарени Все още дерзая, опитвам се цялата болка да скатая Знам, на небето има усмивка - баща ми ме гледа от рая Но пътят е дълъг и труден, а аз съм изгубен в този сън толкова чуден Злоба в сърцето, сълзи в очите ми пречат да бъда буден Да бягам от този кошмар, да търся светлина от фар И да вярвам, че не е илюзия, че на живота съм господар В душата божествен дар, чувствата оживяват в картини А сърцето все още едва диша, за да изпее тези рими... [Припев х2] А музиката дава ми пак силата да дишам А музиката дава ми пак силата да дишам А музиката дава ми пак силата да дишам И да не спирам аз след мечтите да тичам