ABSTACT - Дъждовното клеймо / Dyjdovnoto kleymo lyrics

Искам просто да избягам от себе си да сляза от колата на вечните белези и окося моравата, лишена от прелести но превозното средство е със заключени врати Искам просто да избягам от себе си да сляза от колата на вечните белези и окося моравата, лишена от прелести но това ти превозно средство е със заключени врати напук на автомобилните технологии – без механизъм и затова тогава сякаш ме обзема фанатизъм за неспирна работа с косачката Ровя още по-навътре до на проклетата машина платката но няма откриваемост или е с разбъркани части а дори и те са вече стъпкани миражи Опитвам се да слагам стражи на замък, пълен с бандити и да събирам по капка вода от застинали сталактити в шепи от японски водни мъчения, вече протрити Защо по дяволите съм дърво в свят на термити и защо емоции се въргалят сини, подути и бити? Но често разпъвам платно и драскам сини дъждовни капки а те се превръщат в истински – мокрят листа и носят ми пратки също така влизат и с термитите в схватки дървото се разпилява на стотици коркови тапи и също се включва в тях И с остър замах развях разпокъсан флаг от ветровете на Тангра които в последствие отново погубиха нестабилната ми осанка Вместо да се занимая с моравата, лишена от прелести натоварен, полегнах за следобедна дрямка Събуди ме разгневено небе с отекващи гърмежи а на нощното шкафче – картина на светкавици с рамка И мисля, че незрялост и инфантилност бяха пълнежите на цялата тази агресивност В крайна сметка не избягах от себе си а изгубих се в себе си... И знам, че думата, която тук си представи бе „лабиринт“, но аз виждах много разностепенни такива, не само един ! Защо по дяволите съм дърво в свят на термити и защо емоции се въргалят сини, подути и бити но често разпъвам платно и драскам сини дъждовни капки а те се превръщат в истински – мокрят листа и носят ми пратки също така влизат и с термитите в схватки дървото се разпилява на стотици коркови тапи и също се включва в тях